Африка трябва да предизвика плана за колониална игра на Запада за Палестина

Старите (колониални) привички умират мъчно.

След двудневна среща на външните министри от богатите страни от Групата на седемте (G7) в японската столица Токио при започване на ноември държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен разгласи, че на палестинското съпротивително придвижване Хамас към този момент няма да бъде разрешено да ръководи Газа.

„ Израел неведнъж ни е казвал, че няма връщане към 6 октомври преди варварските офанзиви на Хамас “, сподели Блинкен, добавяйки, че Газа – обсадена и отделена от останалата окупирана Палестинска територия – в последна сметка би трябвало да бъде обединена със Западния бряг, само че единствено „ под палестинската власт “.

Следователно страните от Г-7 – Съединените щати, Канада, Япония, Обединеното кралство, Франция, Германия и Италия – плюс Европейският съюз видимо подцениха това, което останалият свят и, най-важното е, че палестинците в Газа и другаде могат да мислят или желаят и еднолично да решат, че с Хамас на процедура е свършено и Палестина след тази война ще бъде завършена съгласно желанията на Израел.

Като африканец намирам за извънредно снизходително и тревожно, че водещите някогашни колониални сили в света седнаха към дребна маса в Токио и създадоха краткотраен проект за социално-политическото бъдеще на Палестина, всички без явен мандат или забележителен принос от палестинците.

И нямаше по какъв начин да не виждам, че съмнителната спогодба в Токио имаше поразителна аналогия с прословутата Берлинска конференция от 1884-1885 година, където западните сили се срещнаха, с цел да заложат противозаконните си искания към Африка територии.

Въпреки че една от хипотетичните цели на Берлинската конференция е да се вземат поради ползите на локалното население, Ото декор Бисмарк, първият канцлер на Германската империя, не предложения африканци на 104 -целодневна конференция.

Според мен извънредното свиждане на Г-7 в Токио беше десетият миг в Берлин през 1884 година в Газа през последните седем десетилетия.

Защо палестинците не могат да упражнят своето демократично право да изберат държавно управление по собствен усет? Защо Г-7 би трябвало да наложи ново политическо съглашение и систематизиране, което съответно ще изключи Хамас? Дали демокрацията в Палестина е единствено синоним на настояванията на Запада (и на Израел)?

За да бъде ясно, Блинкен – най-високопоставеният посланик на страна, която е водила безчет кървави войни по света в името на „ демокрацията “ и „ правата на индивида “ – не загатна каквото и да било на тази среща, която не включваше палестински представители, по отношение на палестинското самоопределяне. Той не е правил никакви проекти за подкрепяне на оживелите поданици на обсадения анклав, за осъществяване на референдум за политическото бъдеще на Газа или за показване на пътна карта за провеждането на демократични избори, с цел да изберат следвоенно управление по собствен усет.

Далеч от установяването на жизнерадостен мир в Газа и Западния бряг, страните от Г-7 желаят да заличат волята на палестинския народ, явно с напразната вяра, че това ще улесни проблематичното връщане към другарски надъхан към Израел режим под ръководството на президента на Палестинската администрация Махмуд Абас, мощно неизвестен и неефикасен водач, който от дълго време желае да „ сътрудничи “ с Израел, с цел да резервира държавното управление си на власт и палестинската опозиция против апартейда и окупацията под надзор.

Хамас ръководи Газа, откогато победи партията на Абас Фатах на парламентарните избори през януари 2006 година Оттогава западните страни заговорничат да смъкват държавното управление на Хамас и да върнат Газа под контрола на ПА най-малко още един път.

През 2006 година тогавашният президент на Съединени американски щати Джордж Буш и неговият държавен секретар Кондолиза Райс са одобрили скришен проект за партията Фатах на Абас за събаряне на държавното управление на Хамас в Газа. В случай, че заговорът се провали, администрацията на Буш беше отделила 1,27 милиарда $ за пет години, с цел да образова 4700 нови бойци на Фатах, които да се опитат да разстроят и в последна сметка да смъкват демократично определеното държавно управление на Газа.

Въпреки че тези проекти се провалиха и в този момент са необятно жигосани като противозаконни, аморални и контрапродуктивни, през днешния ден Съединени американски щати и техните мощни съдружници още веднъж наподобяват решени да се отърват от Хамас и да отстранен цялата окупирани палестински територии под чинно, приятелско на Израел марионетно държавно управление.

Това не би трябвало да се позволява. Принуждаването на палестинците да се подчиняват на държавно управление, което е палестинско единствено по име и което е поддържано от и задължено на колониалните сили, няма да реализира резистентен мир или да възвърне правдивост.

Като африканци знаем, че такива неоколониални марионетни държавни управления или бързо се провалят и провокират възобновяване на кръвопролития, или остават на власт за дълготрайно време посредством принуждение, подтисничество и външна поддръжка, до момента в който трансформират земята, която ръководят в името на своите колониални господари, в тресавище на корупция, нарушавания на правата на индивида, последна беднотия и необятно публикувана безработица – тресавище, чието цялостно разчистване лишава поредни години, в случай че не и десетилетия на националното държавно управление.

Лично аз претърпях първия сюжет.

Роден съм в Родезия, колониална страна на бели заселници в Южна Африка (днешно Зимбабве), където африканците бяха дискриминирани и имаха единствено малко, доста лимитирана земя, социално-икономически, политически и човешки права.

Както множеството страни на нашия хубав континент, свободата не беше предоставена на нас, зимбабвийците, на сребърен поднос. Хиляди мъже и дами се биеха и починаха в Първата Чимуренга от 1896-1897 година и Втората Чимуренга от 1964-1979 година (революционно-освободителни войни).

Националистическите триумфи във Втората Чимуренга и възходящият интернационален напън за политическо разрешаване на спора доведоха до образуването на ново чернокожо държавно управление на хипотетичния сдържан африкански националист свещеник Абел Т Музорева.

Родезия-Зимбабве обаче към момента беше страна, следена не от локалните си поданици, а от белите заселници. Краткотрайната конституция разреши на заселниците да запазят своите нелегално добити ферми и да създадат всички значими държавни назначения и покачвания. Музорева и неговите черни министри от кабинета не бяха нищо друго с изключение на красноречиви и добре образовани политически марионетки, които служеха за отбрана на превъзходството на белите и попречиха 89-годишната битка на зимбабвийците за земя и самостоятелност.

Народът отхвърли да поддържа марионетната администрация, а Патриотичният фронт, партизански съюз, който води въоръжена битка против заселниците, продължи битката си за изцяло самостоятелна страна.

Организацията на африканското единение, предшественикът на Африканския съюз, също отхвърли да признае държавното управление на Музорева.

Нечестивите проекти на заселниците да кооптират няколко черни умерени политически елита и да ръководят посредством беззъб фронт се провалиха в границите на една година и Зимбабве получи своята самостоятелност през април 1980 година

Навсякъде в Африка, за жалост, някои марионетни режими устояха.

През януари 1960 година Франция сполучливо откри неоколониално държавно управление в Камерун под управлението на Ахмаду Ахиджо, президентът създател на западноафриканската страна. В резултат на съглашение за съдействие, подписано от Ахиджо и тогавашния френски президент Шарл дьо Гол на 26 декември 1959 година, Франция има надзор върху политическото, икономическото и социокултурното направление на Камерун. Той също по този начин даде на Камерун CFA франка, валута, обезпечена от Франция и обвързана в началото с френския франк, а по-късно с еврото, и продължи да експлоатира стратегическите първични материали на Камерун. Френските съветници даже имаха пълномощията да отхвърлят камерунските министри при вземането на решаващи политически решения. Камерун на процедура беше трансфорат във френски имперски челен пост и Ахиджо се съгласи с него. Тя закупи самостоятелност през 1960 година, само че главните облагодетелствани от нейната независимост бяха френската хазна, френските политици, френските компании и елементарните французи и дами. Към днешна дата Камерун към момента работи, с цел да се освободи изцяло от задушаващата хватка на своя някогашен колониален държател.

Както беше показано в Зимбабве, Камерун и доста други африкански страни, марионетните режими са сигурна рецепта за злополука.

Би било колосална неточност да се разреши на Запада да си проправи път в Палестина и да подсигурява, че всички окупирани палестински територии се ръководят от марионетен режим като този на Абас, който през задачата служи единствено на израелската страна, която я държи на власт.

Устойчивият мир в района може да бъде обезпечен единствено след образуването на самостоятелна палестинска страна по границите от 1967 година и нищо по-малко.

Точно както ние, африканците, направихме преди няколко десетилетия, когато живеехме под колониална окупация, палестинците през днешния ден имат правото да се съпротивляват на Израел по какъвто метод намерят за добре, и да избират свои лични политически водачи, те от Хамас, Фатах или друга политическа организация. Африканските страни и Африканският съюз би трябвало да се опълчват и да не признават каквото и да е политическо решение или пътна карта, които задушават демократичната воля на палестинския народ.

Докато Израел обяснява проектите си след края на тази война да окупира Газа за неопределен срок, да разшири противозаконното си начинание за заселване на Западния бряг и да продължи да отхвърля палестинското право на самоопределяне, африканските страни, които познават такива колониалната корист добре, не би трябвало да стои безучастно.

Те би трябвало да скъсат дипломатическите връзки с Израел и да го окажат напън да следва интернационалното право.

Времето е назряло за края на западната колонизация в Палестина и Африка би трябвало да извърши своята роля, с цел да поправи нещата.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.